Травиан бисери

Аз съм фермерче обичам,
мойте касички смирени,
фермерче да се наричам,
първа радост е за мене!

Аз съм фермерче и расна,
град след град за нула време,
имам си бухалки верни,
син съм на тевтонско племе!

Аз съм фермерче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко близко и далечно,
грабя, точа и владея.

Чилдръни

Имам син, Преторски казваше се той,
редовен посетител на всички запои.
Носеше и на жени, и на мъже,
защото бронята му 20 бе.
Дойде време, казармата зове
и с вирнат нос към чудото пое,
сега гладува, мизерува и не е*е,
щото на жито разчита за да се прибере.

Брат имаше Копиянко,
кръстен на дядо му К*** ми Янко,
с тежко детство беше той,
бе оправен от всичко що ходеше,
даже и тук таме с бой.
Научен съчки да събира бе,
гордостта на чудото той бе
от рес има нужда за да не мре.

Сестра им, тя бе Фалангия,
бе най добрата уруспия.
толкоз веща в занаята,
че от КУРаж и се преплитаха краката.
И тя в чудото бе, прегладняла,
Раздаваше безспирно обич, неизтрезняла.
Геройски вардеше честта си,
и мачкаше всичко с любовта си.

Сега децата мизеруват и гладуват,
прелъстени и изоставени са, ще стачкуват
ръчичка за рес и жито подлагат
и на вашата помощ се надяват.
Шейсетина часа до края
и на 13-ти купон да ни омая.

/е купона ни омая в крайна сметка/

[01:33:46] Симеон a.k.a. sithius: умна не ща
[01:34:09] Диме: като я накараш да свири и надуе бузи ще поискаш умна

Здравейте бе, мамо и бате. За тате нема, щото знам, че изообщо не си прави труда да изтрезнява напоследък. Пак съм аз, Претко, вашият любим син
Аз нали съм си карък, пак ме прецакаха да браня Чудото. То още няма де, ма ме нафърфориха. Имам новини за вас. Сега докарали некви нови фалангели. Повече са от нас и плюскат като за световно бе, мамо. И бате. Има един, фалангелът Дръндарий. Много му дълго... копието ма, мамо. И бате. Даже вчера, една от помощник-строителките, Аурелия, бая го загледа. И той, нахалът му с нахал, кат са наду като паун. Ако имаше опашка и нея щеше да разпери. Ма не за това ми е думата. Манджата малко, мамо. Вие нали клахте прасето, а? И пача сте направили сигур. Да пратиш малко ма, мамоо. Ама да е достатъчно. Щото Дръндарий го гледам снощи тайничко... Надул бузите. На хомяк заприличал. Дъвче нещо... На сутринта гледам, няма ми каишката на плаща. Дето гаджето ми го подари, да ме топли. Та вижте там да пратите нещо за ядене. Айде, ще пиша пак по-нататък.

Хи хи хи - че от мен по голям бисер има ли бе Симоне